Ловният сокол предпочита открити пространства. Той е характерен вид граблива птица за степите, които се простират от Централна Европа до Монголия и Китай. Типичните му местообитания в Европа са степите и лесостепите в равнините, земеделските земи, низините в подножията на хълмове. В Азия ловният сокол обитава степи, полупустини, планински плата ( до 4000 м височина). Ареалът на ловния сокол почти се припокрива с този на лалугера, който е любимата му плячка.
В Европа младите ловни соколи след добиване на самостоятелност скитат и извършват миграции на значителни разстояния. Някои млади птици през есента се придвижват до Испания, докато възрастните обикновено остават в гнездовата територия целогодишно. Миграционните маршрути и зимовищата на ловния сокол от Централна и Източна Европа са слабо проучени. До този момент има три обратни сведения чрез пръстени от унгарски птици – от Либия, Малта (отстрелян) и Гърция. Изключително подробна и интересна информация за придвижванията на ловните соколи беше събрана чрез поставяне на сателитни предаватели на млади птици, осъществено в рамките на предишен проект по Програмата Лайф в Унгария. Някои от маркираните птици достигнаха до Беларус на север, Русия и Казахстан на изток и до Португалия на Запад. Четири от общо 42-та унгарски млади ловни сокола, снабдени със сателитни предавателя, пребиваваха и на територията на България. Един от тях – Карчи, остана 36 дни в района на Кубрат.
