Резултати

Ловният сокол продължава своето пътуване >>

Филмът разказва за усилията, посветени на опазването на ловния сокол (Falco cherrug) с подкрепата на Европейския съюз. Като резултат от координираната работа на експерти от четири държави: България, Унгария, Румъния и Словакия, видът успешно се размножава и от година на година увеличава ареала си в Централноевропейските местообитания.

Оп азване на ловния сокол Falco cherrug в Североизточна България, Унгария, Ру мъния и Словакия LIFE09 NAT/HU/000384 2010–2014 (PDF) >>

Резултати, постигнати по проекта до септември 2013 г.:

През периода бяха извършени редица теренни проучвания. От заинтересованите страни бяха събрани данни. Създадена и полълнена е и GIS база данни по проекта. Събрана е също подробна информация относно точните резултати от специфичните селскостопански практики и системи за субсидиране на местообитания и хранителна база на ловния сокол. Благодарение на резултатите успяхме да конкретизираме допълнително мерките, благоприятни за ловния сокол и те бяха включени в субсидиите. В България тези мерки бяха включени в съществуващата система за субсидиране на царския орел, докато в Румъния предложение за интегрирана система за субсидиране предстои да бъде внесено в Министерството на земеделието (МЗ). Информационни дипляни ще бъдат изготвени и отпечатани в България. Всяка година се контактува редовно с около 30 земеделски производители в България и 100 земеделски стопани в Румъния (A1).
Местата, обитавани от S. citellus бяха идентифицирани и наблюдавани в рамките на две защитени зони, както и в новоустановеното местообитание на ловен сокол в Румъния. Изготвени са доклади от проучванията. Бе приготвено и обсъдено предварително предложение за създаване на агро-екологична работна група към МЗ (A2).
Събрани са данни от полеви проучвания върху скитащи птици около вятърни паркове в България. 32 предаватели (PTT) са закупени в Унгария. От тях 17 са поставени на възрастни птици и 6 – на млади птици в Унгария, 3 – на млади и 2 на възрастни птици в Румъния и 1 – на млада птица в Чехия. Проучено е придвижването на маркираните птици. В Словакия 4 предаватели бяха закупени и поставени на млади екземпляри (A3).
Уеб камера бе монтирана в Унгария и Словакия и материалът, заснет от нея бе излъчван на интернет страницата на проекта както следва: от Унгария през 2011 г., 2012 г. и 2013 г. и от Словакия през 2012 г. В Унгария бяха закупени и монтирани 14 фото капана. В Словакия фото капаните, използвани за охрана са били ползвани също за събиране на данни за плячката на ловния сокол. Събраните данни са обработени. (A4)

Бяха подписани споразумения със земеделските производители в пилотната област. 20 хектара земя от всяка територия попада в обхвата на мерките през двете години. Окончателното плащане по схемата бе изчислено. Бяха проведени пет срещи с работна група от ПРСР. Схемата бе подадена в Министерството за разглеждане. (С1)
В България всички планирани гнездилки са поставени, а в Румъния са монтирани 7 гнездилки от "тип 1" и 67 гнездилки от "тип 2". (С2)
235 S. citellus са репатрирани в Унгария, 49 индивида са репатрирани в Румъния и 387 индивида са репатрирани и белязани с чипове в Словакия. (C3)
Продължават базовите проучвания. Изолационни материали са закупени от БДЗП в България, Milvus & SOR в Румъния и ZSE в Словакия. Подизпълнителите са избрани чрез търгове и 316 стълба са изолирани в България, 2815 стълба са изолирани в Унгария, 23 стълба са изолирани в Румъния и 744 стълба са изолирани в Словакия (C4).
Волиери 2x2 м са построени в Словакия и в Румъния. В Унгария, Румъния и Словакия са спасени пострадали птици. Възстановени птици са пуснати в Унгария и Словакия. (C5)
Бяха използвани три фото капана с GSM и всичките три наблюдавани двойки имаха успешен гнездови сезон. (С6)
Три млади птици бяха маркирани с предаватели в Румъния. (C7/A3)

Международна конференция бе организирана от MAVIR през 2010 г., 2011 г. и 2013 г., с участието на ENEL през 2013 година. Среща с румънските електроразпределителни компании бе организирана от румънското Министерство на енергетиката, а срещи между румънските доставчици на електричество и румънските партньори по проекта бяха проведени няколко пъти. Бе постигнато споразумение с ENEL, Electrica и Transelectrica за поставяне на гнездилки. (D1)
Отговорните лица от румънските електроразпределителни дружества приеха идеята за изолиране на опасните стълбове от средноволтовите електропроводи и изолирането започна. (D2)
В България са монтирани 2 информационни табели, в Унгария - 14, в Румъния – 3 и в Словакия – 2. (D3)
Интернет страницата http://sakerlife2.mme.hu/bg функционира. (D4)
Бяха изготвени плакати. По 1000 плаката са отпечатани в България, Унгария и Румъния, от които съответно 800 и 900 са поставени. Брошури: по 1000 брошури са отпечатани в България и Румъния и 2500 брошури са отпечатани в Унгария. От тях около 2000 вече са разпространени. 300 DVD с видео материал от уеб камерата през 2012 г. са произведени и разпространени в Унгария. 300 броя тениски и 500 копия от брошурите са произведени в Словакия. (D5)
Организирани са две пресконференции, пуснати са 5 прессъобщения, 11 телевизии, 1 радио, 7 вестници и 76 онлайн издания съобщават за работата по проекта. (D6)

Мониторингът на гнездилките започна през 2013 г. (E1)
Репатрирането на S. citellus в четири зони от НАТУРА 2000 се оказа успешно до периода на хибернация. (E2)
Обследване на изолираните участъци на електропреносната мрежа е правено многократно. (E3)
Управлението на проекта е стабилно, интензивна координационна работа бе извършена за преодоляване на редица бюрократични проблеми. Ръководството на проекта посещава редовно партньорите. (E4)
Одиторът на проекта бе сменен, извършва се редовен финансов мониторинг. (E5)
Екъпът на проекта е обучен и работата по проекта е стандартизирана. (E6)
Проведени са три годишни срещи на УС с добро присъствие. (E7)
Големи площи са обследвани в България и Румъния. Пет двойки ловен сокол бяха открити в Румъния, сред които и нова успешно размножаваща се двойка. (E8)
Бяха осъществени посещения в Украйна за координиране на работата по ловния сокол и с цел подпомагане на опазването му и осигуряване на подкрепа по отношение на нашите скитащи птици. Проектът има принос и към работата на Конвенцията за мигриращите видове (Бонската конвенция) по отношение на опазването на ловния сокол. (E9)