Ловният сокол (Falco cherrugGray, 1834)е вид едър сокол, като най-близкият му родственик е северният сокол (Falco rusticolus). По-рано видът е бил разделен на няколко подвида, но днес повечето орнитолози признават само два от тях:
-
Falco cherrug cherrug, койтосесреща от Европа и река Енисей до Алтайските планини, Китай и северна Монголия;
-
Falco cherrug milvipes,койтосе среща в южните части на Централна Азия.
Ловният сокол е кафява граблива птица с размерите на мишелов, но с по-източен силует. Дължината на тялото му варира между 45-55 cm, а размахът на крилата му е 105-130 cm. Мъжките птици тежат 730-990гр., а женските – 970-1300гр. Женските са по-едри от мъжките, но разликата не е толкова очевидна, както при сокола скитник. Възрастните са с жълтеникаво-кафяв гръб, главата им е светло кремава, понякога почти бяла. „Мустакът” е тесен и не толкова изразен. Белите гърди с кафяви петна, които се сгъстяват към корема са типичен белег за възрастните птици. Основата на човката (восковицата) и краката са жълти. Като цяло, възрастните са по-светли на цвят от младите птици.
Младите птици в свежо оперение също са кафяви, но петната по гърдите и корема са по-нагъсто и се сливат в линии. „Мустакът” е много по-добре изразен и по-тъмен, отколкото при възрастните, главата също е по-тъмна. Восковицата и краката са светлосини и започва да стават жълти едва през втората година. Като цяло, младите птици са по-тъмни от възрастните.
В полет ловният сокол прилича на сокола скитник, но върховете на крилата при ловния сокол не са така заострени и подкрилията са по-тъмни и контрастират видимо с маховите пера, което не е характерно за сокола скитник, чиито подкрилия и махови пера са сходни на цвят.Освен това, подопашието при сокола скитник е напетнено, докато при ловния сокол то е едноцветно. Доста по-трудно е отличаването на ловния сокол от далматинския, който е третият вид едри соколи, който се среща в България. Младите на двата вида са много трудно отличими, но възрастните ловни соколи имат по правило тъмни „гащи”, докато те при далматинския сокол са най-често светли. Отгоре обикновено ловният сокол е предимно кафяв, докато далматинският е сив. При кацнала птица върховете на крилата на ловния сокол не достигат върха на опашката, а при далматинския го задминават.
