Ловният сокол предпочита лесостепи, степи и пасища с лалугери. В България през ХIХ в. е гнездил предимно в равнините, като след средата на ХХ в. повечето известни гнезда са по скали в планинските райони, в ниши, на затревени скални корнизи или в гарванови гнезда (както и другите видове соколи, ловният сокол не строи свои гнезда). Макар понастоящем в България да не е известно нито едно обитавано гнездо, през всяка от последните години се наблюдават единични птици и двойки в подходящи за размножаване места. За гнездене ловните соколи предпочитат недостъпни за хищници места с добър обзор върху територията. В низините и равнините видът предпочита да заема гнезда на царски или морски орел, бял щъркел, сива чапла, но гнезди също и в гнезда на обикновен мишелов, голям ястреб или дори сива врана. От 1980 г. насам популацията на гарвана нарастна значително и видът все по-често пристъпва към гнезденепо стълбове от високоволтовите електропроводи в низините. В Унгария, Сърбия, Украйна и други страни ловният сокол възприема тази нова стратегия на гнездене и все повече използва такива гарванови гнезда. Благодарение на това, през последните години ловният сокол заема територии, които преди са му предлагали ограничени възможности за гнездене.
Обикновено възрастните птици остават в района на гнездото и през зимата. Брачните полети започват към края на януари – началото на февруари, но могат да се видят и към средата на март, в зависимост от времето и надморската височина. В близост до избраното гнездо ловният сокол се държи много агресивно с другите видове грабливи птици, като понякога прогонва дори големите орли. Женската снася 3-5 яйца в средата или в края на март. Мътенето започва след снасянето на второто яйце и продължава 32 дни. Малките биват изхранвани от женската само с храната, донесена от мъжката птица. Младите птици напускат гнездото след 6 седмици, но възрастните продължават да ги учат да ловуват още 2-3 седмици. Женските достигат полова зрялост на една година, а мъжките могат да започнат да се размножават когато станат на две години. Двойките остават заедно за цял живот.
Ловният сокол се храни предимно с гризачи. Лалугерите (Spermophilus citellus)са били любимата му храна у нас през втората половина на ХХ в. По възможност, той ловува този вид и понастоящем, но намаляването и изчезването на лалугерите на много места го принуждава да премине на алтернативни видове, включително гълъбови птици. Понеже лалугерите не са активни през зимата, по-съществена част от менюто през тази част на годината се оказват полудивите гълъби (Columba liviaf. domestica). През ранна пролет мигриращите птици, главно скорци (Sturnus vulgaris)формират голяма част от диетата на сокола в продължение на седмици. През зимата възрастните птици често ловуват и на полевки и мишки. Двойките остават заедно и извън гнездовия сезон и понякога ловуват заедно. Често отнемат плячката от други грабливи птици, като например блатарите (Circus spp.), черношипите ветрушки(Falco tinnunculus) и др.
