Смъртта на ловния сокол Мая
На 22.03.2012 г. румънски екип, съставен от петима служители и доброволци на „Милвус груп“, работещи по проекта за опазване на ловния сокол LIFE09 NAT/HU/000384, пътува до Сараево, Босня и Херцеговина. Там бяхме топло посрещнати от двама местни колеги – орнитолози, г-н Дражен Котрошан и г-н Илиян Дервович, членове на Орнитологично дружество „Нашите птици“ – неправителствена организация от Босня и Херцеговина, работеща за опазването на птиците, които ни помогнаха много по време на нашето посещение.
Целта на пътуването ни беше да открием сателитния предавател, който миналата година бе поставен на млад женски ловен сокол на име Мая в Румъния (ВИДЕО VIDEO), и да отговорим на въпроса дали предавателя просто е паднал от гърба на птицата или тя е загинала. В случай, че птицата е мъртва, бихме искали да установим причините за смъртта й.
През 2011 г., след като излетя от единственото известно гнездо на ловен сокол в Румъния, Мая прекара доста време в северната част на Сърбия - Войводина. Там я посетиха служители и доброволци на „Милвус груп“ и тя ни предостави ценна информация относно дисперсията на младите ловни соколи, храненето и поведението им през първата година от живота им. За повече информация по въпроса, моля кликнете тук.
В средатана тази тежка зима на европейския континент, на първия ден от февруари Мая напусна Сърбия и се ориентира на запад, към Хърватия. Там тя прекара около 10 дни. След което се отправи на юг, в посока към Адриатическо море, и спря на няколо километра от северните части на Сараево – столицата на Босня. Поради разредените и трудни за интерпретиране сигнали мовем да потвърдим само, че на 10 февруари птицата е била все още в Хърватия, а на 13 февруари – в северните покрайнини на Сараево. Не успяхмеда разчетем данните мевду тези две локации, тъй като сигналът бе много слаб. След седмица получихме сигнал от същото място, което е необичайно за ловния сокол. Тогава се убедихме, че нещо се е случило. Унгарските ни колеги се свързаха с орнитолозите от Босня. Те отидоха до мястото на сигнала и го претърсиха, но без успех. Трябва да признаем, обаче, че търсенето им бе възпрепятсвано от лошите метеорологични условия през този период.
В началото на април сателитният предавател на Мая отново изпрати сигнал от северната част на Саераево, от една гора на хълм на няколкостотин метра от сигнала, който получихме през февруари. Решихме, че си струва да претърсим обстойно района и така дойдохме и обследвахме местата, откъдето идваха сигналите.
След няколоко часа успяхме да намерим предавателя, орнитологичния пръстен и останките на птицата, които се състояха от отскубнати пера и гръдния кош на птицата. Следите показваха, че перата са били отскубнати от бозайник, вероятно след смъртта на ловния сокол.
За съжаление, не успяхме да определим причината за смъртта със сигурност, но все пак имаме две предположения. Районът и местообитанието, където открихме останките на птицата представляват хълмове, покрити с обширни гори. Мая, по подобие на други млади ловни соколи, вероятно просто е преминавала през района по пътя си на юг, понеже характерното поведение на вида предполага придвижване към Южна Европа за зимата. Предполагаме, че пребивавайки в района Мая или е била хваната от друга граблива птица, или е загинала от глад.
Освен че си върнахме предавателя, който може да се използва за други птици в бъдеще, опитът, който ни предостави Мая за времето от поставянето на предавателя до края не само ни даде ценна информация относно младите ловни соколи, но показа неотложната нужда от опазване на вида поради високата смъртност при младите птици и многобройните рискове, на които са изложени.
