Мая във Войводина
На 15 септември 2011 г. служители на „Милвус груп” (Milvus Group), работещи по проект Лайф+ „Опазване на ловния сокол в Североизточна България, Унгария, Румъния и Словакия” взеха участие в експедиция до Войводина, в северната част на Сърбия.
Целта на експедицията беше да се открие мястото, където Мая – младият женски ловен сокол, на който бе поставен предавател в Западна Румъния – се беше установила през последните два месеца. По време на това пътуване членовете на „Милвус груп” събраха нови данни за дисперсията, храната и предпочитанията към определени местообитания на младите ловни соколи.
Следвайки координатите, подавани от сателитния предавател с радост открихме Мая заедно с пет други млади ловни соколи. Полето беше заето предимно от люцерна, напоявана от линейно разположени системи за пръсково напояване. Постоянното и обилно напояване наводняваше подземните проходи на полевките и други дребни гризачи, превръщайки ги в лесна плячка за няколкостотин птици (сиви чапли, големи и малки бели чапли, бели и черни щъркели), които се бяха събрали там. На полето имаше и доста чайки, както и гарванови птици. Известен факт е, че младите ловни соколи често отнемат плячката на други птици – феномен, който установихме и ние по време на наблюденията ни. Шестте ловни сокола ни възнаградиха с чудесна гледка. Те стояха в полето с люцерна, изчаквайки чаплите и щъркелите да хванат полевки, след което ги преследваха, опитвайки се да ги накарат да изпуснат плячката си. Разбира се, това не бе толкова лесно, колкото изглежда, а ловните соколи трябваше да изпълнят този трик многократно, за да се доберат до някаква храна.
Мястото бе обградено от групички дървета и въз основа на данните, изпращани от предавателите, открихме, че соколите ги използват за почивка и нощувка. Тези дървесни пояси се ползваха и от други грабливи птици (обикновен мишелов, черна каня), както и от няколкостотин чапли и гарванови птици.
Намирайки любимата територия на Мая, ние успяхме да съберем ценна информация относно първия период от живота на младите ловни соколи - непосредствено след като те се отделят от родителите си. Смятаме да използваме тази информация за да подобрим жизнените условия за вида в Румъния. Мая беше в чудесна форма, което означава, че територията предоставя достатъчно храна за ловния сокол. Това обяснява и факта, че шест едри сокола поделяха една толкова малка територия.
Засега можем само да се радваме на чудесната новина и „да стискаме палци” за нашата птица.
