Две лалугерови колонии преместени от застрашени от унищожаване местообитания

Обитателите на две колонии на европейския лалугер, чиито местообитания бяха застрашени от унищожаване, са преместени на по-безопасни пасища. В продължение на пет дни около първи май, членовете на „Група Милвус“ „лагеруват” сред лалугерите от региона на Банат в Западна Румъния. Именно тук се намираха двете застрашени колонни.

Едната от тях е в малък пасищен район в покрайнините на град Санниколау Маре, където на една от фермите е било дадено разрешение за разораване на земята и засяването й с житни култури. Другата колония се намира в началото на промишлената зона на град Арад, чието разрастване скоро ще унищожи три хектара пасища, обитавани от лалугери.

Използвайки специално проектирани капани, поставени пред дупките на лалугерите, членовете на „Група Милвус“ хванаха десетки индивиди. За съжаление, спешността на спасителната операция, съвпадна с размножителния период на лалугерите. Тъй като, улавянето и пренасянето на бременните лалугери е силно стресиращо, на всяко от заловените животни е проверен полът, и бременните женски са освободени. По-късно през годината екипът ще се върне на място, за да премести и останалите женски лалугери и тяхното потомство.

Бяха измерени теглото, дължината на опашката и стъпалото и дължината на тялото на всички останали уловени лалугери. Тази информация по-късно ще се използва, за да се направи сравнение между представителите на различните колонии. След приключване на операцията, капаните бяха покрити с трева и почва, а отгоре и с одеяла, за да се наподобят естествените им местообитания, докато лалугерите не бъдат транспортирани до новите пасища.
На следващия ден, рано сутринта, всички лалугери бяха транспортирани до новите им местообитания. Лалугерите от Арад, бяха преместени на 30 км на север в полуестествено пасище близост до град Сантана. Пасището е с площ от 300 ха и се намира в защитена зона от мрежата Натура 2000, където се практикува пашуване на овце.
Колонията от Санниколау Маре беше преместена само на 10 километра към периферията на голямо защитено пасище (в рамките на местообитание от интерес за Общността).
И двете местообитания имат стабилни лалугерови популации, и се очаква новите животни лесно да се приспособят.

Новите местообитания са разположени в близост до места, където са инсталирани изкуствени гнездилки за ловни соколи, както и места, където тази година ловните соколи се завърнаха. Дори и след загубата на двете лалугерови местообитания, ловните соколи все още могат да намерят наблизо лалугери, с които да се хранят.

Luke H. Dale