Словашкият ловен сокол Славка успешно презимува в България
Съвсем неотдавна се потвърди отдавнашното предположение, че България е място на зимуване на ловни соколи (Falco cherrug) от по-северни страни. Снабдената със сателитен предавател женска птица Славка, излюпена в Словакия през 2011 г., прекара почти 5 месеца (172 дни между 23.10.2011 г. и 20.03.2012 г.) в централната част на Южна България. Почти през цялото време ловният сокол се придържаше към територия с площ около 831 км². В единичен случай в началото, Славка се отдалечи на около 79 км от основната си територия, но остана извън нея само 2 дни. Славка е влязла в България през Добруджа, като преди да стигне до зимната си квартира, е минала по добре известно „трасе” с многократни предишни наблюдения на мигриращи ловни соколи, както и през няколко района с бивши гнездовища на своя вид.
Славка е излюпена в изкуствена гнездилка, поставена от Дружеството за опазване на хищните птици на Словакия – словашкия партньор в настоящия международен проект по програмата ЛАЙФ+. Екипи на БДЗП/БърдЛайф България още от самото начало направиха поредица посещения на района на зимуване на Славка за проследяване поведението на птицата, източниците на храна, както и за оценка и евентуално предотвратяване на рискове и заплахи. Направени бяха редица проучвания на състоянието на местообитанията, видовете-жертви и тяхното обилие, начините и успеха на ловуване и други важни аспекти от значение за пребиваването на ловния сокол. В началото на престоя на Славка атаките й бяха насочени предимно към полски чучулиги и скорци, после имаше успех с полски врани, докато в определен момент тя намери място на струпване на хиляди полудиви гълъби и успешно започна да ловува на тях. Наблюденията ни доведоха до важен извод, че при наличие на много по-многобройни и лесни за ловене полудиви гълъби, по-бързите и придържащи се към населените места любителски (гълъбарски) гълъби са практически извън интереса и обсега на ловния сокол.
За екипа на проекта е особено радостно, че Славка се размина с многобройните рискове и опасности, които ни държаха в напрежение през цялото време на престоя й в България. Тя някак си се промуши през стотиците вятърни турбини в Добруджа, след това успя да се размине с гъстата мрежа от електропроводи, с ловния сезон и множеството заплахи от страна на гълъбари и соколари, със суровите условия на незапомнено студена зима. По чудо бе спасена от колегите от Зелени Балкани (http://sakerlife2.mme.hu/bg/content/), когато едва не стана жертва на примки, които очевидно се поставят все още, въпреки категоричната законова забрана за използването им.
Почти полугодишната визита на Славка показва още веднъж значимостта България за опазването на западната популация на ловния сокол не само по време на миграция и следгнездовите скитания на младите, но и през зимния сезон. Славка е седмият ловен сокол със сателитен предавател, който пребивава в България от общо около 60-те снабдени с такива предаватели птици в Унгария, Словакия и Украйна. При повече от хилядата излюпвани ежегодно млади ловни соколи в тези страни е напълно възможно естественото възстановяване на вида като гнездящ у нас. Но това няма да стане, докато не бъде отстранен основния фактор, „отнемащ” естествения приток на индивиди – целенасочените посегателства срещу ловния сокол за нуждите на соколарството и от гълъбарите.
Видеокадри на Славка в България могат да бъдат видяни тук (с любезното съдействие на БДЗП/БърдЛайф България).
