Загубихме Славка

Екип на БДЗП/БърдЛайф България намери останките и сателитния предавател на словашкия ловен сокол Славка, дошъл за втора година да зимува в България. Този път Славка влезе в страната на 4 октомври и се насочи направо към района за временно пребиваване в Южна България, където прекара успешно есента и зимата на 2011-2012 г. На 31 октомври 2012 г. е получен последния й сигнал от района и за съжаление най-лошото се потвърди – Славка е загинала. 

За всички от екипа на проект „Опазване на ловния сокол в Североизточна България, Унгария, Румъния и Словакия”, финансиран по програмата Лайф+ на Европейския съюз (LIFE09NAT-HU-000384) това бе тежка новина. Бяхме се привързали към тази прекрасна птица, която при миналогодишното й пребиваване наблюдавахме многократно и се възхищавахме на изключителното й съвършенство. Освен много ценната информация, която Славка даде, тя бе и живо потвърждение, че надеждата за естествено възстановяване на ловния сокол на гнездене в България е напълно основателна. Дори гибелта на птицата потвърждава факта, че ловният сокол отново ще гнезди в България, едва когато заплахите за живота му намалеят в достатъчна степен за оцеляването на иначе редовно посещаващите страната соколи от Унгария, Словакия и Украйна.

Затова за екипа на БДЗП бе изключително важно да изясни в максимална степен причините за гибелта на Славка. Това, наред със спасяването на сателитния предавател, бе една от основните цели на екипа на БДЗП, когато пристигна на мястото с последния сигнал на сокола. Натрупаният през годините опит си каза думата – още в първите минути на огледа, намирайки и проследявайки „дивечова пътека”, Димитър Градинаров намери останките и предавателя, въпреки изключително трудния терен с гъсти храсталаци и изхвърлени отпадъци.

Извършеният оглед и анализ на събраната информация показва три възможни версии. При първата, Славка вероятно е нощувала на земята (особеност, много характерна за нея!) в житна нива. За съжаление, този път е била близо до район с храсталаци, до голямо сметище (обичайно място за търсене на храна от лисици и други хищни бозайници) и на силно осветен фон, правещ силуета й много видим. Отгоре на всичко – само на около 30 м от пътеките на хищниците. Възможно е лисица(на предполагаемото място на нощуване на сокола беше намерен екскремент на този бозайник) или дори белка да е била причината за гибелта й.

При втората версия възможната причина е голям ястреб. Ловуваща в района млада женска птица бе наблюдавана както при предишно посещение на района, така и по време на самия оглед на мястото. Впоследствие останките от Славка възможно са били занесени от хищник в храстите. Тази версия изглежда по-малко вероятна, защото извън храсталаците не бяха установени никакви пера на сокола (имаше такива на полудив гълъб).

Третата версия е Славка да се е блъснала в проводниците на 110 kV електропровод и впоследствие да е била занесена от хищник в храстите. Такъв електропровод минава най-близо на около 160 м от мястото на последния сигнал на сокола и между тях има храсталаци, отдалечени от тези, в които бяха намерени останките, поради което тази версия също изглежда по-малко вероятна.Освен това, този участък е най-малко мъгливия от целия район на временно пребиваване на Славка.

. . . . . . . . . . . . . . . . . .