През лятото на 2013 г. репатрирахме около 200 лалугера в една зона от Националния парк Кишкунсаг, която е била ползвана за отглеждане на култури, но впоследствие е възстановена като пасище в рамките на консервационен проект на Дирекцията на Национален парк Кишкунсаг (ДНПК). В консервационно отношение състоянието на района е много добро и в някои части много прилича на естествено пасище. Когато се взема решение относно мястото за репатриране, нивото на подпочвените води също се взема предвид, за да се предотвратят по-късни проблеми. На избраното място има обширни тревни площи, разположени нависоко (над подпочвените води), които биха осигурили безопасност на лалугерите през- периода на хибернация . Друг важен критерий е дългосрочната устойчивост на управлението на тревните площи чрез паша или косене, за да се осигури ниска тревна растителност за животните. Мястото е безопасно, необезпокоявано и управлявано от ДНПК, като по този начин защитата и опазването на лалугерите в района са осигурени. В полза на репатрирането са и издайническите местни имена, като „Хълма на лалугерите“ , „Земята на лалугерите“, които се отнасят до времето, когато районът е бил обитаван от лалугери преди асоциацията на фермерите да го разоре.
