Репатриране на лалугери в Национален парк Кишкунсаг

През лятото на 2013 г. репатрирахме около 200 лалугера в една зона от Националния парк Кишкунсаг, която е била ползвана  за отглеждане на култури, но впоследствие е възстановена като пасище в рамките на консервационен проект на Дирекцията на Национален парк Кишкунсаг (ДНПК). В консервационно отношение състоянието на района е много добро и в някои части много прилича на естествено пасище. Когато се взема решение относно мястото за репатриране, нивото на подпочвените води  също се взема предвид, за да се предотвратят по-късни проблеми. На избраното място има обширни тревни площи, разположени  нависоко (над подпочвените води), които биха осигурили безопасност на лалугерите през- периода на хибернация . Друг важен критерий е дългосрочната устойчивост на управлението на тревните площи чрез паша или косене, за да се осигури ниска тревна растителност за животните. Мястото е безопасно, необезпокоявано и управлявано от ДНПК, като по този начин защитата и опазването на лалугерите в района са осигурени. В полза на репатрирането са и издайническите местни имена, като „Хълма на лалугерите“ , „Земята на лалугерите“, които се отнасят до времето, когато районът е бил обитаван от лалугери преди асоциацията на фермерите да го разоре.

Лалугерите бяха уловени с капани, с примамка от ябълки, във въздушната база на Кечкемет и летище Будапеща, след което бяха транспортирани в новия им дом.

 

Основната зона за репатриране представляваше 4 хектара изкосени тревни площи. Предварително бяхме пробили 200 дупки, в които пуснахме лалугерите един по един. Веднага след като освободихме лалугеруте, запушихме дупките с празни бутилки. Тази процедура е необходима, за да се успокоят животните и да им се попречи да избягат. Оградихме основната зона с дебела мрежа, за да забавим временно разпръскването на лалугерите. Тази зона и околностите й се охранаваха от първото пускане до петия ден след последното освобождаване на лалугери с цел да се пази от наземни хищници и грабливи птици. По време на този период лалугерите са в състояние да изкопаят система от дупки, където вече могат да се скрият добре.

 

Лалугерът е основна плячка за ловния сокол. Ако репатрирането е успешно и новата популация на лалугера се увеличи, много вероятно е ловният сокол - заедно с други редки видове като царския орел, белоопашатия мишелов или малкия орел - да се появи за лов по време на скитане или миграция. Ако колонията на лалугера нарастне достатъчно, в близост може да се настани дори двойка ловни соколи, които да разчитат за изхранването на поколението си изцяло на местните лалугери.

 

Засега считаме връщането на лалугерите в района за успешно. Осигурили сме благоприятен природозащитен статус чрез паша. Лалугерите започнаха да заемат по-високите части и вече откриваме нови дупки на 200-300 м от сърцевинната зона. Колонията е започнала да се разпространява и завладява  нови територии. По-малко на брой лалугери може да се наблюдават да се движат и хранят на повърхността, но броят на дупките и следите в тревата показва, че те са много повече. Все пак, чак през пролетта броят на събудилите се животни, които копаят нови дупки ще покаже колко успешно е било репатрирането.

 

Много сме благодарни за помощта, която получихме от колегите от въздушната база на Кечкемет и летище Будапеща.

Csaba Pigniczki

Дирекция на Национален парк Кишкунсаг

. . . . . . . . . . . . . . . . . .